Късно снощи целият футболен свят стана свидетел на чудо. Един скромен отбор, който миналия сезон едва остана в елита на английския футбол, стана шампион за първи път в своята история. В последните месеци вярвах, че това чудо ще се случи, затова следях с интерес какво се случва покрай Лестър Сити или накратко "лисиците". Те дадоха един много ценен урок на всички. А този урок може да бъде разбран най - добре като се вникне в малките детайли, съпровождащи целия процес. Учители или герои са футболистите на Лестър, не знам. Май и двете.
Един кораб се управлява от капитан - в случая името му е Уес Морган. Сега е на 32 години и ще вдигне първи трофея на Англия по време на церемонията. Но между 1998-2000 г. Морган е освободен последователно от „Нотс Каунти“ и „Дюнкерк“. Причината е, че тогава тийнейджърът е плашещо дебел. Уес решава да спре с футбола и се записва да учи в колеж - счетоводство. Въпреки това, решава да отиде на проби в Нотингам, а тогавашният директор на школата споделя в интервю, че е трябвало да крие малкия Уес от погледа на треньора заради килограмите. Краката му се търкали един в друг, чорапите му не стигали до колената, заради телесата, а шортите му стоели като клин. Един ден, обаче, треньорът на отбора го вижда и отсича на директора - "Такива не ни трябват". Съдба или просто от добро сърце, но директорът Джон Пембъртън решава да тренира самостоятелно Морган, който започва последователно да върти обиколка след обиколка за сваляне на тегло. Тичал с няколко ката дрехи върху себе си месеци наред, като първите дни е пробягвал едва по 90 метра.
През 2003 дебютира за Нотингам и то при същия треньор, от когото е бил скрит в началото. Постепенно става лидер на отбора и до 2011 записва 400 мача за Нотингам, като става и капитан. След това следва трансфер в Лестър.
Моторът на отбора - Риад Марез - > историята му започва в началото на 90- те в едно парижко предградие. На 15 години губи баща си. Единственото, което е било способно да измъкне алжирецът от дупката е било отношението му към футбола. Играе всеки ден от сутрин до вечер по прашните улици на предградието Сарсили. Едва през 2009 г. започва своя път във футбола. Отива на проби в четвъртодивизионния парижки отбор - Кимпер. Носи със себе си бутонки, четка и паста за зъби. Без пукнат лев, живее в малка стая, като за наема се грижат от отбора. Един ден Кимпер съобщават на Марез, че вече не могат да му плащат дори малките суми за участие в някой мач. Разбит от това обстоятелства и на 19 години, възраст, в която всеки успял футболист би трябвало да рита за някой голям отбор, решава, че последният му шанс преди да се върне в гетото е като отиде на проби в Льо Авър. Заиграва там. През 2014 идват скаути на Лестър да следят друг футболист - Мендес, който, обаче, се контузва в самото начало на мача и така от резервната скамейка на терена се появява Марез. Останалото е ясно. Само преди няколко дни Марез спечели приз за най - добър играч на сезона, а сега ще вдигне и титла. Не е зле за човек, който преди 7 години е започнал с четка за зъби.
Голмайсторът - Джейми Варди - > бивш затворник, днес на 29 години, национал на Англия. Но само преди 2 години му е бил отказан трансфер във втородивизионния немски отбор - Лайпциг, тъй като възрастта му е била пречка, а освен това е играел само в аматьорските дивизии, като освен това е работил друга работа на пълен работен ден. Преди осем години Варди играе в осмото ниво на английския футбол за "Стокбридж зарк стийлс". Малко преди това, когато е на 16 години, нападателят е бил освободен от "Шефилд Уензди", защото е бил твърде "дребен".
Треньорът - Клаудио Раниери - > никога не е бил от големите имена в треньорската професия. Няма титли зад гърба си .. до днес. Днес в интервю Раниери каза: "Винаги съм вярвал, че един ден ще спечеля титла". Освен това на няколко пъти през сезона казва фрази, като: "Да, ние можем" и "Ние просто не се страхуваме". Мисля, че ключът на успеха е бил точно в тези, на пръв поглед, клиширани фрази. Различното в тях, обаче е било вдъхновението, с което са изричани и са зареждали играчите на Лестър.
Преди няколко години бях в Англия, в град Лестър. Поради това се възползвах от момента и отидох до стадиона на "лисиците", за да си взема тяхна тениска за скромните 10 паунда. В това време те бяха някъде по долните дивизии, но това нямаше значение. Имах тениска на отбор, който може би внасяше само екзотика с името си по онова време. Тази тениска се оказва една от най - добрите ми покупки. Урокът, който изнесе Лестър Сити, няма как да забравя. И тази тениска ще ми напомня за тези момчета, за духа и волята, която показаха. Ще ми напомня, че когато те подценяват, всъщност ти правят голяма услуга. Когато си аутсайдер, всъщност е благословия. Коефицентът Лестър да стане шампион в началото на сезона е бил 5000:1. Коефицентът Елвис да е жив е по - малък. Направете си сметка. Отборът на лисиците струва общо, около 50 милиона, колкото един футболист от водещите и богати клубове в Европа. Както каза преди време Гари Линекер - "тези момчета са на прага на безсмъртието" и снощи го преминаха. Най - красивата футболна приказка беше написана със скромност, отдаденост, смелост и дух. И точно заради това завърши с "хепи енд". В днешния подреден свят, това е революция. Имаше една книга "Революция на мравките". Историята много ми напомня на нейното заглавие. Ако се вникне добре и се осмисли направеното от този отбор, човек може да почерпи изключително вдъхновение. Това е едно вълшебство, което се случва от време на време, за да дава надежда на всеки, който по един или друг начин се е почувствал незначителен, сломен или подценен. Тази приказка няма да бъде забравена, сигурен съм. Ще бъде светлината в мрачния тунел, в който всеки от нас попадна поне веднъж в живота си. Защото това не е просто футбол. Това е животът. А Мохамед Али не спираше да повтаря, че няма невъзможни неща !!!
Един кораб се управлява от капитан - в случая името му е Уес Морган. Сега е на 32 години и ще вдигне първи трофея на Англия по време на церемонията. Но между 1998-2000 г. Морган е освободен последователно от „Нотс Каунти“ и „Дюнкерк“. Причината е, че тогава тийнейджърът е плашещо дебел. Уес решава да спре с футбола и се записва да учи в колеж - счетоводство. Въпреки това, решава да отиде на проби в Нотингам, а тогавашният директор на школата споделя в интервю, че е трябвало да крие малкия Уес от погледа на треньора заради килограмите. Краката му се търкали един в друг, чорапите му не стигали до колената, заради телесата, а шортите му стоели като клин. Един ден, обаче, треньорът на отбора го вижда и отсича на директора - "Такива не ни трябват". Съдба или просто от добро сърце, но директорът Джон Пембъртън решава да тренира самостоятелно Морган, който започва последователно да върти обиколка след обиколка за сваляне на тегло. Тичал с няколко ката дрехи върху себе си месеци наред, като първите дни е пробягвал едва по 90 метра.
През 2003 дебютира за Нотингам и то при същия треньор, от когото е бил скрит в началото. Постепенно става лидер на отбора и до 2011 записва 400 мача за Нотингам, като става и капитан. След това следва трансфер в Лестър.
Моторът на отбора - Риад Марез - > историята му започва в началото на 90- те в едно парижко предградие. На 15 години губи баща си. Единственото, което е било способно да измъкне алжирецът от дупката е било отношението му към футбола. Играе всеки ден от сутрин до вечер по прашните улици на предградието Сарсили. Едва през 2009 г. започва своя път във футбола. Отива на проби в четвъртодивизионния парижки отбор - Кимпер. Носи със себе си бутонки, четка и паста за зъби. Без пукнат лев, живее в малка стая, като за наема се грижат от отбора. Един ден Кимпер съобщават на Марез, че вече не могат да му плащат дори малките суми за участие в някой мач. Разбит от това обстоятелства и на 19 години, възраст, в която всеки успял футболист би трябвало да рита за някой голям отбор, решава, че последният му шанс преди да се върне в гетото е като отиде на проби в Льо Авър. Заиграва там. През 2014 идват скаути на Лестър да следят друг футболист - Мендес, който, обаче, се контузва в самото начало на мача и така от резервната скамейка на терена се появява Марез. Останалото е ясно. Само преди няколко дни Марез спечели приз за най - добър играч на сезона, а сега ще вдигне и титла. Не е зле за човек, който преди 7 години е започнал с четка за зъби.
Голмайсторът - Джейми Варди - > бивш затворник, днес на 29 години, национал на Англия. Но само преди 2 години му е бил отказан трансфер във втородивизионния немски отбор - Лайпциг, тъй като възрастта му е била пречка, а освен това е играел само в аматьорските дивизии, като освен това е работил друга работа на пълен работен ден. Преди осем години Варди играе в осмото ниво на английския футбол за "Стокбридж зарк стийлс". Малко преди това, когато е на 16 години, нападателят е бил освободен от "Шефилд Уензди", защото е бил твърде "дребен".
Треньорът - Клаудио Раниери - > никога не е бил от големите имена в треньорската професия. Няма титли зад гърба си .. до днес. Днес в интервю Раниери каза: "Винаги съм вярвал, че един ден ще спечеля титла". Освен това на няколко пъти през сезона казва фрази, като: "Да, ние можем" и "Ние просто не се страхуваме". Мисля, че ключът на успеха е бил точно в тези, на пръв поглед, клиширани фрази. Различното в тях, обаче е било вдъхновението, с което са изричани и са зареждали играчите на Лестър.
Преди няколко години бях в Англия, в град Лестър. Поради това се възползвах от момента и отидох до стадиона на "лисиците", за да си взема тяхна тениска за скромните 10 паунда. В това време те бяха някъде по долните дивизии, но това нямаше значение. Имах тениска на отбор, който може би внасяше само екзотика с името си по онова време. Тази тениска се оказва една от най - добрите ми покупки. Урокът, който изнесе Лестър Сити, няма как да забравя. И тази тениска ще ми напомня за тези момчета, за духа и волята, която показаха. Ще ми напомня, че когато те подценяват, всъщност ти правят голяма услуга. Когато си аутсайдер, всъщност е благословия. Коефицентът Лестър да стане шампион в началото на сезона е бил 5000:1. Коефицентът Елвис да е жив е по - малък. Направете си сметка. Отборът на лисиците струва общо, около 50 милиона, колкото един футболист от водещите и богати клубове в Европа. Както каза преди време Гари Линекер - "тези момчета са на прага на безсмъртието" и снощи го преминаха. Най - красивата футболна приказка беше написана със скромност, отдаденост, смелост и дух. И точно заради това завърши с "хепи енд". В днешния подреден свят, това е революция. Имаше една книга "Революция на мравките". Историята много ми напомня на нейното заглавие. Ако се вникне добре и се осмисли направеното от този отбор, човек може да почерпи изключително вдъхновение. Това е едно вълшебство, което се случва от време на време, за да дава надежда на всеки, който по един или друг начин се е почувствал незначителен, сломен или подценен. Тази приказка няма да бъде забравена, сигурен съм. Ще бъде светлината в мрачния тунел, в който всеки от нас попадна поне веднъж в живота си. Защото това не е просто футбол. Това е животът. А Мохамед Али не спираше да повтаря, че няма невъзможни неща !!!