Ягоди, най - вкусните ягоди, които съм ял някога. Точно те ме провокираха да напиша мнението си, което е свързано с това, какво пазаруваме, какво ядем и от къде купуваме нужните продукти.
Винаги съм бил на мнение, че най – доброто място, от което може да си вземем плодове, зеленчуци и яйца, са микро - пазарите на възрастните хора, които слагат щайгата пред себе си, а в нея са ягодите, черешите и малините, доматите и краставиците от двора. Сигурно всеки е виждал как пред голям магазин или на оживено място стоят нечии баби и дядовци, които са набрали каквото има в градинката им и са го изкарали на цимента. Няма да видите касови апарати, хубави форми и цвят, но ще видите в очите им такава искреност, каквато не може да срещнете от никой друг продавач.
Какво ядем ние ? Отиваме в супермаркета, слагаме в количката всевъзможни продукти и стигаме до щанда с плодове и зеленчуци. Четем: произход Турция, произход Гърция, произход Холандия, а над надписите – червени табелки, които оказват, че има намаление. Гледаме натрупаната стока – големи, сочни и с перфектен цвят домати, краставици, ягоди, лук. Но вътре те са кухи, те са гума, нитрати и всякакви отрови. Ние не ядем полезни плодове и зеленчуци - ние ядем отрова, с цвят, вкус и мирис, които ни привличат, но организмът ни ги отхвърля.
Често се случва да се спирам и да си купувам неща от микро - пазарите и затова днес реших да направя същото, минавайки покрай Фантастико. Видях дядо Христо и пред него шест кофички от кисело мляко, които бяха пълни с домашни ягоди. Валеше дъжд, а човекът си беше сложил страница от вестник на главата, която така или иначе не предпазваше от нищо, но понякога безизходицата не ни дава избор, тя ни връхлита и това да стоим под дъжда с очакване да мине някой, който да купи една кофичка ягоди, е единственото, което може да направим. А точно в такива кофички, без значение от мястото, на което ги видите, се крият най – здравословните и вкусни плодове и зеленчуци, които идват от градината на някой възрастен човек, който допълва с тяхната продажба мизерната си пенсия, дали за хляб, дали за лекарства. Реших да опитам ягодите и се спрях, а дядо Христо ми казва: - И ако не ти харесат, ела и ми ги върни. Гледал съм ги всеки ден като малки деца, за да са толкова вкусни.
Тръгвам си аз усмихнат и си мисля: - Ето, най накрая мога да хапна домашни ягоди.
А те какви ягоди бяха. Дребни. Но толкова вкусни. Най – вкусните, които съм ял през живота си. Най – сладките, които може би никога нямаше да опитам, ако не бях срещнал дядо Христо. Моля Ви, когато видите такова имитиращо пазарче, спрете се и си купете нещо. Бъдете сигурни, че това ще бъде много по – здравословно, по – сладко и по – полезно от това, което може да си купите от някой супермаркет. Вярно е, че не можем винаги да избираме, но когато ни се отдаде такъв шанс, нека не го пропускаме.
Винаги съм бил на мнение, че най – доброто място, от което може да си вземем плодове, зеленчуци и яйца, са микро - пазарите на възрастните хора, които слагат щайгата пред себе си, а в нея са ягодите, черешите и малините, доматите и краставиците от двора. Сигурно всеки е виждал как пред голям магазин или на оживено място стоят нечии баби и дядовци, които са набрали каквото има в градинката им и са го изкарали на цимента. Няма да видите касови апарати, хубави форми и цвят, но ще видите в очите им такава искреност, каквато не може да срещнете от никой друг продавач.
Какво ядем ние ? Отиваме в супермаркета, слагаме в количката всевъзможни продукти и стигаме до щанда с плодове и зеленчуци. Четем: произход Турция, произход Гърция, произход Холандия, а над надписите – червени табелки, които оказват, че има намаление. Гледаме натрупаната стока – големи, сочни и с перфектен цвят домати, краставици, ягоди, лук. Но вътре те са кухи, те са гума, нитрати и всякакви отрови. Ние не ядем полезни плодове и зеленчуци - ние ядем отрова, с цвят, вкус и мирис, които ни привличат, но организмът ни ги отхвърля.
Често се случва да се спирам и да си купувам неща от микро - пазарите и затова днес реших да направя същото, минавайки покрай Фантастико. Видях дядо Христо и пред него шест кофички от кисело мляко, които бяха пълни с домашни ягоди. Валеше дъжд, а човекът си беше сложил страница от вестник на главата, която така или иначе не предпазваше от нищо, но понякога безизходицата не ни дава избор, тя ни връхлита и това да стоим под дъжда с очакване да мине някой, който да купи една кофичка ягоди, е единственото, което може да направим. А точно в такива кофички, без значение от мястото, на което ги видите, се крият най – здравословните и вкусни плодове и зеленчуци, които идват от градината на някой възрастен човек, който допълва с тяхната продажба мизерната си пенсия, дали за хляб, дали за лекарства. Реших да опитам ягодите и се спрях, а дядо Христо ми казва: - И ако не ти харесат, ела и ми ги върни. Гледал съм ги всеки ден като малки деца, за да са толкова вкусни.
Тръгвам си аз усмихнат и си мисля: - Ето, най накрая мога да хапна домашни ягоди.
А те какви ягоди бяха. Дребни. Но толкова вкусни. Най – вкусните, които съм ял през живота си. Най – сладките, които може би никога нямаше да опитам, ако не бях срещнал дядо Христо. Моля Ви, когато видите такова имитиращо пазарче, спрете се и си купете нещо. Бъдете сигурни, че това ще бъде много по – здравословно, по – сладко и по – полезно от това, което може да си купите от някой супермаркет. Вярно е, че не можем винаги да избираме, но когато ни се отдаде такъв шанс, нека не го пропускаме.