Еуфорията мина. Мачът свърши. Веднага след него започнаха и осмиванията на българския боксьор. Бързо бяха забравени нагласите преди битката, мотивацията, очакванията. Но пък знаем, че разстоянието от "Осанна" до "Разпни го" е изключително малка, особено когато говорим за отношение на тълпа, която иска единствено хляб и зрелище.
Преди години гледах биографичен филм за американския боксьор Джеймс Брадок. Накратко: неговата история се развива по време на Голямата депресия в САЩ. Живеещ сравнително добре със спечеленото като боксьор, Брадок (Късметлията, с какъвто прякор остава в историята) изпада в криза след като Депресията му отнема всичко. Чупи дясната си ръка, не може да се бие и напуска ринга. Започва да работи като товарач на доковете. От страх да не бъде уволнен, прикрива проблема с ръката и започва да работи повече с лявата, като по този начин я прави силна и я усъвършенства. Но парите не стигат и бившият боксьор се оказва на социални помощи. Изправен до стената от бедност, той няма друг изход освен да се моли за втори шанс. И съдбата му го предоставя. Появява се възможност да се върне на ринга и да припечели някой лев, като просто е трябвало да загуби достойно от Корн Грифин. Джеймс Брадок, обаче, го нокаутира в третия рунд. Започва да тренира и печели три последователни мача. Върхът на неговата кариера е мачът срещу световния шампион Макс Баер само една година след завръщането му на ринга. Нали не се съмнявате какво се случва в този сблъсък ? Късметлията си тръгва със световната титла и призванието "нов световен шампион".
Винаги съм се възхищавал на силата на човешкия дух. Обожавам хора, които вярват в нещо, които имат страст, които имат воля и най - вече имат непримирим дух.
"Българите не се предаваме. Продължаваме напред !" - Две простички изречения изречени от човек с голямо сърце. Думи, които побират в себе си всичко това, което води единствено до възхищение.
Да, Кубрат загуби. Но и се изправи. В живота не е важно колко удари можеш да поемеш без да паднеш, а това дали ще се изправиш, когато се озовеш на земята.
Всеки един от нас е имал провали. Невъзможно е да живееш без да се провалиш в нещо. Но силата да продължиш напред е качество, което не всеки притежава.
Не искам да коментирам мненията на хората, които бяха от крайно позитивни, до крайно елементарни и несъответстващи на самочувствието за високо IQ. Но искам да коментирам моите чувства и емоции, които изпитах преди, по време, а и след мача. С две думи: "Бях там", с малко повече -> толкова силна емоция не бях изпитвал скоро. Това беше от онези моменти, в които усещаш всяко движение, всяка капка пот и всеки удар. Но след мача се случи нещо друго, който ми даде много повече от емоция. "Продължаваме напред!". Точно този момент. Две думи, които ми дадоха надежда. А както знаем, надеждата е най - силното оръжие, което можем да използваме, за да победим живота. Надежда за бъдещето, надежда, която да послужи като лекарство в онези моменти, когато сме сломени. В моментите, когато сме затиснали земята с телата си, моментите, в които не можем да направим крачка напред.
Да, Кубрат Пулев даде надежда на всички българи, които имат нужната липса на его, за да си признаят, че са имали моменти, в които са били в нокаут.
Историята на Брадок я разказах, за да дам пример с това, че колелото се върти. Един ден си горе, друг ден си долу. Важно е когато съдбата ти предостави втори шанс в живота да си готов да го прегърнеш. Да го прегърнеш с надежда. Втори шанс за Кубрат ще има. Нека не се съмняваме в това. Предстои бляскава кариера пред него и то не толкова затова, че е уникален боксьор, а затова, че има сърце на победител и сърце изпълнено с надежда. Може би точно от такива хора имаме нужда в нашата мила Родина, за да може тя да живне и да й се даде втори шанс. Благодаря ти, Кобра.
Преди години гледах биографичен филм за американския боксьор Джеймс Брадок. Накратко: неговата история се развива по време на Голямата депресия в САЩ. Живеещ сравнително добре със спечеленото като боксьор, Брадок (Късметлията, с какъвто прякор остава в историята) изпада в криза след като Депресията му отнема всичко. Чупи дясната си ръка, не може да се бие и напуска ринга. Започва да работи като товарач на доковете. От страх да не бъде уволнен, прикрива проблема с ръката и започва да работи повече с лявата, като по този начин я прави силна и я усъвършенства. Но парите не стигат и бившият боксьор се оказва на социални помощи. Изправен до стената от бедност, той няма друг изход освен да се моли за втори шанс. И съдбата му го предоставя. Появява се възможност да се върне на ринга и да припечели някой лев, като просто е трябвало да загуби достойно от Корн Грифин. Джеймс Брадок, обаче, го нокаутира в третия рунд. Започва да тренира и печели три последователни мача. Върхът на неговата кариера е мачът срещу световния шампион Макс Баер само една година след завръщането му на ринга. Нали не се съмнявате какво се случва в този сблъсък ? Късметлията си тръгва със световната титла и призванието "нов световен шампион".
Винаги съм се възхищавал на силата на човешкия дух. Обожавам хора, които вярват в нещо, които имат страст, които имат воля и най - вече имат непримирим дух.
"Българите не се предаваме. Продължаваме напред !" - Две простички изречения изречени от човек с голямо сърце. Думи, които побират в себе си всичко това, което води единствено до възхищение.
Да, Кубрат загуби. Но и се изправи. В живота не е важно колко удари можеш да поемеш без да паднеш, а това дали ще се изправиш, когато се озовеш на земята.
Всеки един от нас е имал провали. Невъзможно е да живееш без да се провалиш в нещо. Но силата да продължиш напред е качество, което не всеки притежава.
Не искам да коментирам мненията на хората, които бяха от крайно позитивни, до крайно елементарни и несъответстващи на самочувствието за високо IQ. Но искам да коментирам моите чувства и емоции, които изпитах преди, по време, а и след мача. С две думи: "Бях там", с малко повече -> толкова силна емоция не бях изпитвал скоро. Това беше от онези моменти, в които усещаш всяко движение, всяка капка пот и всеки удар. Но след мача се случи нещо друго, който ми даде много повече от емоция. "Продължаваме напред!". Точно този момент. Две думи, които ми дадоха надежда. А както знаем, надеждата е най - силното оръжие, което можем да използваме, за да победим живота. Надежда за бъдещето, надежда, която да послужи като лекарство в онези моменти, когато сме сломени. В моментите, когато сме затиснали земята с телата си, моментите, в които не можем да направим крачка напред.
Да, Кубрат Пулев даде надежда на всички българи, които имат нужната липса на его, за да си признаят, че са имали моменти, в които са били в нокаут.
Историята на Брадок я разказах, за да дам пример с това, че колелото се върти. Един ден си горе, друг ден си долу. Важно е когато съдбата ти предостави втори шанс в живота да си готов да го прегърнеш. Да го прегърнеш с надежда. Втори шанс за Кубрат ще има. Нека не се съмняваме в това. Предстои бляскава кариера пред него и то не толкова затова, че е уникален боксьор, а затова, че има сърце на победител и сърце изпълнено с надежда. Може би точно от такива хора имаме нужда в нашата мила Родина, за да може тя да живне и да й се даде втори шанс. Благодаря ти, Кобра.