Пламен Танев
*** - на това място са използвани думи от реч на Чарли Чаплин
Да поговорим за „доброто” като основна етическа ценност. Сигурен съм, че всеки един от вас има свое разбиране и тълкуване на понятието „добро”. Според мен това е строго субективно възприятие. Определено нещо може да бъде добро за някои и не чак толкова добро за други. Още от деца ни казват : “Това е добро, а това лошо”, но никой не ни обяснява защо. Нещо повече – едно и също действие в едни случаи е добро, а в други – лошо. Но все пак, колкото и различни по характер да са хората, има определени нюанси, които се застъпват в представите на всички ни, когато стане дума за „доброто”.
Добро е всичко, което ние смятаме за ценно, благоприятно, полезно и допринасящо за осъществяване на хуманните цели в този свят. Доброто е удовлетворение, поведение, което е в хармония с етиката. Това са ценностите, утвърждаващи справедливостта и възвисяващи духовно. Според различните антични философи, библейски и църковни писатели и мислители, измеренията, които придобива доброто, се обуславят от моралната култура на хората и от тяхната духовна зрялост. Ако разгледаме доброто от страна на църквата стигаме до извода, че самото понятие се разбира като присъствие на Бога у човека, което вдъхновява неговото добротворство. Според други моралисти и философи, критерий за добро е любовта. Заедно с вярата и надеждата тя очертава пътя на човека към духовното израстване.
Не бива да пропускаме обаче този момент, в който дадена постъпка може да бъде правилна от морална гледна точка, но да не е добра като последствие. Тук изниква въпросът - Винаги ли трябва да се ръководим от това да бъдем добри ? Позволено ли ни е да не постъпваме правилно, ако открием, че такава правилна постъпка би довела до не толкова благоприятни последици за някого. В очите на този, ние няма да бъдем „добри”. Следователно какво мислите вие ? .. кое е по важно: доброто или правилното ?
Човек сам трябва да определя своите ценности и ценностна система. Сам да определя от какво да бъде воден в действията си. Като термин доброто се използва непрекъснато в ежедневието. Намира място във всички култури, във всяко едно наше действие. Определяме доброто като резултат от постъпка или като мотив за поведение. Можем да отбележим, че доброто е понятие призвано да бъде коректив на обществото и самото развитие на това общество да бъде водено от стремежите към добро. Отвсякъде ни заобикалят писания или хора казващи ни: нека бъдем по – добри, нека направим света едно по – добро място. Как да приемаме тези напътствия, ако мога така да ги нарека ? Доброто не винаги може да се отъждестви с някакъв обществен интерес. Може бе то е наличността на определена съразмерност между обществения и личния интерес. Няма как да не обърнем и внимание на личността, щом намесихме личния интерес. Как определяме дадена личност дали е добра или зла ? Естествено, като наблюдаваме нейния избор в опозицията добро – зло. И тъй като, както казахме, доброто е субективно понятие, за някои хора един човек може да бъде добър, за други - не. Доброто може да бъде характеризирано и като отношение на безкорист и солидарност .. също така можем да добавим и съпричастност, доблест, честност. Тези качества са приети от обществото като нещо добро. Но те са приети и като правилно и ако се върнем по назад отново стигаме до въпроса: ами ако правилното не е добро ? Следователно тук имаме отново една борба между подценностите на доброто и самото добро. И отново изпъква субективното възприятие на доброто. То не може да има някакво абсолютно значение валидно за всички култури, та камоли за всеки човек. Не може да обсъждаме доброто обаче без да обърнем внимание на неговата противоположност – злото.
Има една древна персийска легенда, която искам да ви разкажа във връзка с доброто и неговата вечна опозиция злото. Като всяка легенда и тази е свързана със фантастиката, но се надявам да ви бъде по – интересна отколкото смешна.
Легендата разказва, че от молитвата на Бога на времето се ражда Доброто (Ормуз), а от разкаянието му се ражда Злото (Ариман) – братя близнаци. Разтревожен, Богът на времето прави всичко възможно пръв от утробата да излезе Ормуз, за да следи брат си Ариман и да го възпира, ако той реши да създава проблеми във Вселената. Но тъй като Злото е хитро и способно на всичко, то изблъсква Ормуз в часа на раждането и Ариман пръв вижда светлината на звездите. Огорчен, богът на времето решава да даде съюзници на Ормуз: така се появява човешкият род, който трябва да се бори на негова страна, за да успее той да покори Ариман и да му попречи да завладее света. В персийската легенда човешкият род възниква като съюзник на Доброто и според традицията накрая ще победи.
Но докато доброто победи има още много много време. Затова нека обърнем внимание на неговия близнак. Каква роля играе той в живота на всички ни ?
Злото ни разказва за Доброто много по - ефективно от колкото доброто говорейки само за себе си. И стойността на доброто е далеч по – голяма когато познаваме другото лице на монетата. Ако имаше само добро – то всеки щеше да е добър без избор, без свобода, с или без воля, без различен път. Щяхме да имаме перфектен свят основан на насиленото добро. Нямаше да сме по - различни от машините. Затова двете посоки винаги ще ги има, за да познаваме доброто по -добре и за да можем да упражняваме свободната си воля и великото право да правим избор. Грешният път е необходим за да познаем правилния, да го оценим по достойнство и чрез грешките си да се научим на добро. Но да се върнем на доброто. Ако трябва да му дадем някакво определение кое би било най – подходящо ?
Съгласни ли сте, че "Доброто" – това е интуитивното усещане на човека към правилното и моралните постъпки, които върши той и заобикалящите го хора?
За да повярва човек в него, трябва да започне да го прави, защото доброто – това е прекрасното, претворено в действие. Почти всички човешки проблеми са били свързани с това, кое е Добро и кое е Зло. Почти всеки твърди, че знае какво е добро и зло. И няма значение дали става въпрос за религия, отношения, действия или цялостна философия на даден човек - винаги ще се намери някой, който да му каже "Грешиш. Това, което правиш не е добро! Помисли си! Поправи се!". Всеки може да разграничи за себе си доброто от злото, но ако трябва да поставим една обща рамка, каква да бъде тя ?
Според Петър Дънов: когато човек направи нещо добро, чувства Радост. А когато направи грешка, колкото и да е малка, чувства скръб. Когато чувствате скръб, направили сте нещо лошо. Когато чувствате Радост, направили си нещо добро. Доброто е закон за щастието.
Щастието отключва доброто в нас, но може да се каже и обратното: доброто в човека е ключ към собственото му щастие. Ако можехме да изживеем живота си изцяло потопени в щастие, дори нямаше да си задаваме въпроси, свързани с доброто, защото в състояние на щастие всичко е добро.
Искам да ви споделя и една фраза: "Мога да говоря за доброто у вас, но за злото – не. Защото що е злото, ако не добро, измъчено до смърт от глад и жажда? от ,,Пророкът” Халил Джубран.
А Петър Дънов пише:„Махне ли се злото, половината свят престава да съществува. Злото е толкова необходимо, колкото и доброто. Следователно, не се стремете да унищожите злото, но бъдете будни да не правите зло. Това се постига с прилагане на доброто.“
Докато обаче говорим, някои от вас си мислят: „ е, и, какво, ние знаем, че трябва да бъдем добри .. светът е пълен с омраза и зло, какво да направим „ В такъв случай не забравяйте, че светът се движи от ценности. Той е такъв каквито ценности преобладават в нас. Други сигурно искат да ми кажат: „абе, я карай по накратко” - ще ви кажа кое е краткото според мен и как да го направите. Това което за мен се приближава до същността на доброто. Как?
Много просто: Дайте себе си! Усмихнете се и излезте на улицата. Поздравете съседа. Усмихнете се и кимнете на минаващия непознат. Отидете и купете цветя(колкото ви позволява джобът) Огледайте се и намерете някой, нуждаещ се от Любов. Приближете се и му подарете едно цвете. Потърсете друг, и друг, и друг... Докато ръцете ви се изпразнят и си тръгнете с Пълно Сърце. Ще изглеждате като луди, смахнати, идиоти.. Да не ви пука. Усмихвайте се на хората. Отнасяйте се с тях като с първи приятели. След време вие ще почнете да липсвате на тези, които са ви мислили за смахнати, и те ще чакат с нетърпение деня да ви срещнат отново. И когато ви видят, вие ще сте тяхната Радост. Вие ще сте Доброто в техния ден. И ще почнат да ви поздравяват преди вие да сте понечили да го направите. Ще сте донесли Доброто край вас. Ако вие не го направите, кой да го направи? Всичко тръгва от Един. Вие сте този Един. Не само цветята... Можем да сме добри всякак и всякога.
Огледайте се около вас. Няма ли някой ваш познат нужда от помощ? Не че ще помогнете кой знае колко с вашите финансови възможности, но помощта е в Доброто, което давате като Отношение.
Доброто не е в парчето хляб, което гладния взема в ръката си, а в този, който му го подава. Доброто не дава милостиня. То дава Себе Си. Ако направите всичко това, и ви попитат: "Кое те накара да го направиш?", кажете - Доброто в нас ме накара да го направя.
*** Човеците сме устроени така, че винаги искаме да си помагаме. Искаме да живеем във взаимно щастие, а не във взаимна мизерия. Не искаме да се мразим по между си. Пътят на живота може да бъде красив. Но ние загубихме този път. Алчността отрови душите на хората – тя обгради света в омраза. Хората създадоха скорост, но се затвориха в себе си. Знанието ни направи цинични, умовете ни – безчувствени и жестоки. Мислим твърде много и чувстваме твърде малко. Повече от машини ние се нуждаем от човечност. Повече от хитрост ние се нуждаем от добрина и нежност. Без тези неща животът ни ще бъде жесток и ние сме загубени. Всички технологии обаче се правят с цел сплотяване на хората. Ние хората притежаваме силата, силата да създаваме машини, силата да създаваме щастие. Ние хората притежаваме силата да направим света красив и свободен, да направим този живот невероятно приключение. Следователно от нас зависи да променим света. Да му дадем шанс да бъде едно сигурно и прекрасно място. Като Унищожим алчността, омразата и липсата на толерантност. ***
И отново се връщам към трите думички - Дайте себе си ! Защото
„Свещта нищо не губи, даже когато от нейният пламък се запалва друга свещ. Освен това светлината става повече.”
Но Добродетелта е ценност, която не може да бъде купена и подарена. Никой не може да стане добър човек за един ден. Една Добрина е много по-силна от сто злини. Ако ще правите Добро на някого, не го правете, за да получите благодарност или за да стане достояние на повече хора. Тогава то вече не е Добро – то гони егоистични цели и резултатът е отрицателен. Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.
Искам да приключа с още два цитата: "Човек е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас." Димитър Талев
"Ако рядко си изпитвал радостта от стореното добро, значи си занемарил много неща, а най-вече себе си." А. Нийлън
*** - на това място са използвани думи от реч на Чарли Чаплин
Да поговорим за „доброто” като основна етическа ценност. Сигурен съм, че всеки един от вас има свое разбиране и тълкуване на понятието „добро”. Според мен това е строго субективно възприятие. Определено нещо може да бъде добро за някои и не чак толкова добро за други. Още от деца ни казват : “Това е добро, а това лошо”, но никой не ни обяснява защо. Нещо повече – едно и също действие в едни случаи е добро, а в други – лошо. Но все пак, колкото и различни по характер да са хората, има определени нюанси, които се застъпват в представите на всички ни, когато стане дума за „доброто”.
Добро е всичко, което ние смятаме за ценно, благоприятно, полезно и допринасящо за осъществяване на хуманните цели в този свят. Доброто е удовлетворение, поведение, което е в хармония с етиката. Това са ценностите, утвърждаващи справедливостта и възвисяващи духовно. Според различните антични философи, библейски и църковни писатели и мислители, измеренията, които придобива доброто, се обуславят от моралната култура на хората и от тяхната духовна зрялост. Ако разгледаме доброто от страна на църквата стигаме до извода, че самото понятие се разбира като присъствие на Бога у човека, което вдъхновява неговото добротворство. Според други моралисти и философи, критерий за добро е любовта. Заедно с вярата и надеждата тя очертава пътя на човека към духовното израстване.
Не бива да пропускаме обаче този момент, в който дадена постъпка може да бъде правилна от морална гледна точка, но да не е добра като последствие. Тук изниква въпросът - Винаги ли трябва да се ръководим от това да бъдем добри ? Позволено ли ни е да не постъпваме правилно, ако открием, че такава правилна постъпка би довела до не толкова благоприятни последици за някого. В очите на този, ние няма да бъдем „добри”. Следователно какво мислите вие ? .. кое е по важно: доброто или правилното ?
Човек сам трябва да определя своите ценности и ценностна система. Сам да определя от какво да бъде воден в действията си. Като термин доброто се използва непрекъснато в ежедневието. Намира място във всички култури, във всяко едно наше действие. Определяме доброто като резултат от постъпка или като мотив за поведение. Можем да отбележим, че доброто е понятие призвано да бъде коректив на обществото и самото развитие на това общество да бъде водено от стремежите към добро. Отвсякъде ни заобикалят писания или хора казващи ни: нека бъдем по – добри, нека направим света едно по – добро място. Как да приемаме тези напътствия, ако мога така да ги нарека ? Доброто не винаги може да се отъждестви с някакъв обществен интерес. Може бе то е наличността на определена съразмерност между обществения и личния интерес. Няма как да не обърнем и внимание на личността, щом намесихме личния интерес. Как определяме дадена личност дали е добра или зла ? Естествено, като наблюдаваме нейния избор в опозицията добро – зло. И тъй като, както казахме, доброто е субективно понятие, за някои хора един човек може да бъде добър, за други - не. Доброто може да бъде характеризирано и като отношение на безкорист и солидарност .. също така можем да добавим и съпричастност, доблест, честност. Тези качества са приети от обществото като нещо добро. Но те са приети и като правилно и ако се върнем по назад отново стигаме до въпроса: ами ако правилното не е добро ? Следователно тук имаме отново една борба между подценностите на доброто и самото добро. И отново изпъква субективното възприятие на доброто. То не може да има някакво абсолютно значение валидно за всички култури, та камоли за всеки човек. Не може да обсъждаме доброто обаче без да обърнем внимание на неговата противоположност – злото.
Има една древна персийска легенда, която искам да ви разкажа във връзка с доброто и неговата вечна опозиция злото. Като всяка легенда и тази е свързана със фантастиката, но се надявам да ви бъде по – интересна отколкото смешна.
Легендата разказва, че от молитвата на Бога на времето се ражда Доброто (Ормуз), а от разкаянието му се ражда Злото (Ариман) – братя близнаци. Разтревожен, Богът на времето прави всичко възможно пръв от утробата да излезе Ормуз, за да следи брат си Ариман и да го възпира, ако той реши да създава проблеми във Вселената. Но тъй като Злото е хитро и способно на всичко, то изблъсква Ормуз в часа на раждането и Ариман пръв вижда светлината на звездите. Огорчен, богът на времето решава да даде съюзници на Ормуз: така се появява човешкият род, който трябва да се бори на негова страна, за да успее той да покори Ариман и да му попречи да завладее света. В персийската легенда човешкият род възниква като съюзник на Доброто и според традицията накрая ще победи.
Но докато доброто победи има още много много време. Затова нека обърнем внимание на неговия близнак. Каква роля играе той в живота на всички ни ?
Злото ни разказва за Доброто много по - ефективно от колкото доброто говорейки само за себе си. И стойността на доброто е далеч по – голяма когато познаваме другото лице на монетата. Ако имаше само добро – то всеки щеше да е добър без избор, без свобода, с или без воля, без различен път. Щяхме да имаме перфектен свят основан на насиленото добро. Нямаше да сме по - различни от машините. Затова двете посоки винаги ще ги има, за да познаваме доброто по -добре и за да можем да упражняваме свободната си воля и великото право да правим избор. Грешният път е необходим за да познаем правилния, да го оценим по достойнство и чрез грешките си да се научим на добро. Но да се върнем на доброто. Ако трябва да му дадем някакво определение кое би било най – подходящо ?
Съгласни ли сте, че "Доброто" – това е интуитивното усещане на човека към правилното и моралните постъпки, които върши той и заобикалящите го хора?
За да повярва човек в него, трябва да започне да го прави, защото доброто – това е прекрасното, претворено в действие. Почти всички човешки проблеми са били свързани с това, кое е Добро и кое е Зло. Почти всеки твърди, че знае какво е добро и зло. И няма значение дали става въпрос за религия, отношения, действия или цялостна философия на даден човек - винаги ще се намери някой, който да му каже "Грешиш. Това, което правиш не е добро! Помисли си! Поправи се!". Всеки може да разграничи за себе си доброто от злото, но ако трябва да поставим една обща рамка, каква да бъде тя ?
Според Петър Дънов: когато човек направи нещо добро, чувства Радост. А когато направи грешка, колкото и да е малка, чувства скръб. Когато чувствате скръб, направили сте нещо лошо. Когато чувствате Радост, направили си нещо добро. Доброто е закон за щастието.
Щастието отключва доброто в нас, но може да се каже и обратното: доброто в човека е ключ към собственото му щастие. Ако можехме да изживеем живота си изцяло потопени в щастие, дори нямаше да си задаваме въпроси, свързани с доброто, защото в състояние на щастие всичко е добро.
Искам да ви споделя и една фраза: "Мога да говоря за доброто у вас, но за злото – не. Защото що е злото, ако не добро, измъчено до смърт от глад и жажда? от ,,Пророкът” Халил Джубран.
А Петър Дънов пише:„Махне ли се злото, половината свят престава да съществува. Злото е толкова необходимо, колкото и доброто. Следователно, не се стремете да унищожите злото, но бъдете будни да не правите зло. Това се постига с прилагане на доброто.“
Докато обаче говорим, някои от вас си мислят: „ е, и, какво, ние знаем, че трябва да бъдем добри .. светът е пълен с омраза и зло, какво да направим „ В такъв случай не забравяйте, че светът се движи от ценности. Той е такъв каквито ценности преобладават в нас. Други сигурно искат да ми кажат: „абе, я карай по накратко” - ще ви кажа кое е краткото според мен и как да го направите. Това което за мен се приближава до същността на доброто. Как?
Много просто: Дайте себе си! Усмихнете се и излезте на улицата. Поздравете съседа. Усмихнете се и кимнете на минаващия непознат. Отидете и купете цветя(колкото ви позволява джобът) Огледайте се и намерете някой, нуждаещ се от Любов. Приближете се и му подарете едно цвете. Потърсете друг, и друг, и друг... Докато ръцете ви се изпразнят и си тръгнете с Пълно Сърце. Ще изглеждате като луди, смахнати, идиоти.. Да не ви пука. Усмихвайте се на хората. Отнасяйте се с тях като с първи приятели. След време вие ще почнете да липсвате на тези, които са ви мислили за смахнати, и те ще чакат с нетърпение деня да ви срещнат отново. И когато ви видят, вие ще сте тяхната Радост. Вие ще сте Доброто в техния ден. И ще почнат да ви поздравяват преди вие да сте понечили да го направите. Ще сте донесли Доброто край вас. Ако вие не го направите, кой да го направи? Всичко тръгва от Един. Вие сте този Един. Не само цветята... Можем да сме добри всякак и всякога.
Огледайте се около вас. Няма ли някой ваш познат нужда от помощ? Не че ще помогнете кой знае колко с вашите финансови възможности, но помощта е в Доброто, което давате като Отношение.
Доброто не е в парчето хляб, което гладния взема в ръката си, а в този, който му го подава. Доброто не дава милостиня. То дава Себе Си. Ако направите всичко това, и ви попитат: "Кое те накара да го направиш?", кажете - Доброто в нас ме накара да го направя.
*** Човеците сме устроени така, че винаги искаме да си помагаме. Искаме да живеем във взаимно щастие, а не във взаимна мизерия. Не искаме да се мразим по между си. Пътят на живота може да бъде красив. Но ние загубихме този път. Алчността отрови душите на хората – тя обгради света в омраза. Хората създадоха скорост, но се затвориха в себе си. Знанието ни направи цинични, умовете ни – безчувствени и жестоки. Мислим твърде много и чувстваме твърде малко. Повече от машини ние се нуждаем от човечност. Повече от хитрост ние се нуждаем от добрина и нежност. Без тези неща животът ни ще бъде жесток и ние сме загубени. Всички технологии обаче се правят с цел сплотяване на хората. Ние хората притежаваме силата, силата да създаваме машини, силата да създаваме щастие. Ние хората притежаваме силата да направим света красив и свободен, да направим този живот невероятно приключение. Следователно от нас зависи да променим света. Да му дадем шанс да бъде едно сигурно и прекрасно място. Като Унищожим алчността, омразата и липсата на толерантност. ***
И отново се връщам към трите думички - Дайте себе си ! Защото
„Свещта нищо не губи, даже когато от нейният пламък се запалва друга свещ. Освен това светлината става повече.”
Но Добродетелта е ценност, която не може да бъде купена и подарена. Никой не може да стане добър човек за един ден. Една Добрина е много по-силна от сто злини. Ако ще правите Добро на някого, не го правете, за да получите благодарност или за да стане достояние на повече хора. Тогава то вече не е Добро – то гони егоистични цели и резултатът е отрицателен. Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.
Искам да приключа с още два цитата: "Човек е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас." Димитър Талев
"Ако рядко си изпитвал радостта от стореното добро, значи си занемарил много неща, а най-вече себе си." А. Нийлън